4.04.2012 г., 9:47

Този, същият дъжд

879 0 10

Беше с мене в греха!

И ни стана по-леко, нали?!

Пихме обич докрай,

страстно вплели тела в изневяра!

 

Но в очите ти

още дъждец неизплакан ръми –

този, същият дъжд,

който мокри навън тротоара!

 

Който тихо и кротко

е пречиствал душите до бяло...

но оставил следа, топъл спомен,

че с мен си била!

 

Кратък миг бе нощта,

ала дълго навън бе валяло... 

И когато си тръгна,

валеше не дъжд, а тъга!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...