Трабант и Ферари

Едно наперено Ферари

на паркинг сам-самичко свари

очукано Трабантче сиво

и го попита закачливо:

̶ Дали ще можеш с мене кара

в околосветска надпревара?!

̶ Пред теб дори ще финиширам - 

мъникът смело опонира.

̶ Добре, автомобилна грешко - 

поде Ферарито с насмешка -

за да е всичко равностойно,

е джентълменско и достойно

да пусна те пред мен. Спокойно,

за норматив ще те догоня,

че с няколкото стотин коня

в мотора, чак асфалта роня!

Двутактовото тръгна плавно

и се понесе бавно,

явно

не се страхуваше от „Звяра”.

След ден Ферарито подкара

и, с плана вчерашен съгласно,

подир „кашона” хукна бясно!

Трабантът леко отклони се

да зареди, но се залиса,

омаяно и запленено

от прелестите на Виена

и мощната кола задмина

„туриста”, но не си почина,

а продължи да кара лудо,

понеже още бе в заблуда,

че е пред него опонентът,

пък той догонващ е в момента.

Реши, че скорост, ако вдигне

за нула време ще го стигне,

но на високи обороти

колата вечно да работи

не може (мога бас да хвана)

и, ето че белята стана...

Сред дюните на Калахари

прегря безумното Ферари!

А старият Трабант нехае,

не бърза хич и, кой го знае

в коя държава се намира,

или кога ще финишира.

В борбата вече той един е

и вероятно ще премине

след месец, два или година,

но ПРЕД червената машина!

Поуката е, че когато

преследваш сляпо власт и злато,

съзираш само в тях победа

и бързаш ти да си отпреде,

навлизаш в гамата на сивото,

а там пропускаш най-красивото,

което всеки ден животът

дарява ти, и то с охота!

И втора бихме тук извели:

В големи скорости и цели

мнозина днес са се заклели,

но, по природните закони,

с високо темпо, който гони,

остава бързо без бушони

и скоро вихреният пламък

утихва в свещ...

...до кръст от камък!