20.12.2007 г., 11:50

Традицията повелява...

1.1K 0 1

                      Традицията повелява:

                      "На Коледа стават чудеса!"

                      ... Дали е истина...?

 

                      Когато виждаш

                      как се лутам из живота,

                      когато търся те

                      и все не те намирам...

                      (Тогава къде си...?)

                      Когато викам те за помощ

                      и думите

                      потънали са в тишината...

                      (Не чуваш ли...?)

                      Превърнах нощите си в ден,

                      страхувайки се

                      да не те изгубя в тъмното...

                      Взирах се дълго в небето -

                      търсих в крилете на птица

                      ръцете ти...

                      Как тогава не разбра,

                      че усмивката ми е фалшива...

                      Не видя ли сълзите в очите ми...?

                      ... Останах като тяло без душа.

                      А сърцето ми е празно -

                      раздала съм го,

                      без да получа нищо...

 

                      А хората все казват:

                      "Традицията повелява:

                      На Коледа стават чудеса..."

                      А дали е истина...?

                      ..........................................................

 

                      Не гаси поне усмивката ми.

                      С теб съм истинска...

                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...