20 dic 2007, 11:50

Традицията повелява...

  Poesía
1.1K 0 1

                      Традицията повелява:

                      "На Коледа стават чудеса!"

                      ... Дали е истина...?

 

                      Когато виждаш

                      как се лутам из живота,

                      когато търся те

                      и все не те намирам...

                      (Тогава къде си...?)

                      Когато викам те за помощ

                      и думите

                      потънали са в тишината...

                      (Не чуваш ли...?)

                      Превърнах нощите си в ден,

                      страхувайки се

                      да не те изгубя в тъмното...

                      Взирах се дълго в небето -

                      търсих в крилете на птица

                      ръцете ти...

                      Как тогава не разбра,

                      че усмивката ми е фалшива...

                      Не видя ли сълзите в очите ми...?

                      ... Останах като тяло без душа.

                      А сърцето ми е празно -

                      раздала съм го,

                      без да получа нищо...

 

                      А хората все казват:

                      "Традицията повелява:

                      На Коледа стават чудеса..."

                      А дали е истина...?

                      ..........................................................

 

                      Не гаси поне усмивката ми.

                      С теб съм истинска...

                     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...