20 дек. 2007 г., 11:50

Традицията повелява...

1.1K 0 1

                      Традицията повелява:

                      "На Коледа стават чудеса!"

                      ... Дали е истина...?

 

                      Когато виждаш

                      как се лутам из живота,

                      когато търся те

                      и все не те намирам...

                      (Тогава къде си...?)

                      Когато викам те за помощ

                      и думите

                      потънали са в тишината...

                      (Не чуваш ли...?)

                      Превърнах нощите си в ден,

                      страхувайки се

                      да не те изгубя в тъмното...

                      Взирах се дълго в небето -

                      търсих в крилете на птица

                      ръцете ти...

                      Как тогава не разбра,

                      че усмивката ми е фалшива...

                      Не видя ли сълзите в очите ми...?

                      ... Останах като тяло без душа.

                      А сърцето ми е празно -

                      раздала съм го,

                      без да получа нищо...

 

                      А хората все казват:

                      "Традицията повелява:

                      На Коледа стават чудеса..."

                      А дали е истина...?

                      ..........................................................

 

                      Не гаси поне усмивката ми.

                      С теб съм истинска...

                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...