Dec 20, 2007, 11:50 AM

Традицията повелява...

  Poetry
1.1K 0 1

                      Традицията повелява:

                      "На Коледа стават чудеса!"

                      ... Дали е истина...?

 

                      Когато виждаш

                      как се лутам из живота,

                      когато търся те

                      и все не те намирам...

                      (Тогава къде си...?)

                      Когато викам те за помощ

                      и думите

                      потънали са в тишината...

                      (Не чуваш ли...?)

                      Превърнах нощите си в ден,

                      страхувайки се

                      да не те изгубя в тъмното...

                      Взирах се дълго в небето -

                      търсих в крилете на птица

                      ръцете ти...

                      Как тогава не разбра,

                      че усмивката ми е фалшива...

                      Не видя ли сълзите в очите ми...?

                      ... Останах като тяло без душа.

                      А сърцето ми е празно -

                      раздала съм го,

                      без да получа нищо...

 

                      А хората все казват:

                      "Традицията повелява:

                      На Коледа стават чудеса..."

                      А дали е истина...?

                      ..........................................................

 

                      Не гаси поне усмивката ми.

                      С теб съм истинска...

                     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...