Тракийци
Тъй както слънцето и в облака намира брод,
така и нашият тракийски героичен род
е съхранил достойнството си в черни дни
и оцелял сред огнения ад на робските беди.
Днес ние с гордост носим името тракийци,
но никога не ще забравим жестоките убийци,
които кощунстваха диво над тракийска плът,
а река Арда плачеше нямо със сълзи от кръв,
и течеше тъмноалена понесла мъртвите тела
на своите свидни, смели, свободолюбиви чеда.
Вилнееха грозно османските бейове и паши,
над непокорните тракийски синове и дъщери,
но на корена си български нито един не измени,
османския черен меч вярата им бяла не сломи,
умираха те безстрашно с гордо вдигнати глави,
затова и смъртта им в безсмъртие днес блести.
Ние, техните потомци обещаваме, че до гроб
ще пазим завета на своя смел, изстрадал род,
ще се гордеем с хилядите достойни тракийци,
непреклонили глава пред поробителите убийци,
победили с непобедимата си вяра дори смъртта,
дали ни светъл пример как се отстоява свобода.
Закърмени с древното слънце на Тракия Велика,
ние няма да допуснем в нашите вени да блика
кръв безлична и да обречем своя род на забрава,
той ще бъде в нас вечно жив, като нетленна жарава,
която с изконна светлина дните ни щедро дарява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кръстина Тодорова Всички права запазени
