Тракия
Гористи хълмове на отсрещен бряг
леко плуват в тиха езерна вода,
вятърът поспрял стремителния бяг,
учуден, в плен на тази красота.
Нагоре до безкрая в синьо е небето,
окъпано щедро в златна светлина,
надолy в злак нагиздено полето,
с върха гранитен в омарна далнина.
Земя, стряха на много преди мен
с история превратна като остър нож,
тук бе първият ми юнски ден,
да бъде тук и вечната ми нощ.
© Запрян Колев Всички права запазени