Тракия
Гористи хълмове на отсрещен бряг
леко плуват в тиха езерна вода,
вятърът поспрял стремителния бяг,
учуден, в плен на тази красота.
Нагоре до безкрая в синьо е небето,
окъпано щедро в златна светлина,
надолy в злак нагиздено полето,
с върха гранитен в омарна далнина.
Земя, стряха на много преди мен
с история превратна като остър нож,
тук бе първият ми юнски ден,
да бъде тук и вечната ми нощ.
© Запрян Колев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
