16.10.2016 г., 22:10

Трансхуманизъм

1.6K 2 6

Странен транс! И танц убийствен.
Транс хуманен... Виж – летиш
в свят богат, благоизмислен,
нареден от разум висш...

Ще си празен, чист, бездушен.
И без болки, без беди...
Роб доволен и послушен,
безпроблемен ще си ти...

Няма да те мъчат грижи –
нерви, раждане, деца...
Нито мисълта за ближен,
жаждата за красота...

Точно, като по часовник,
ще вървиш напред, кръгом...
Съвест няма да те трови,
ни тъга за род, за дом...

Виждаш ли – огромно гробище
на духа, на любовта?...
Ще живееш ли? – Без обич.
И отвъд човечността...


Марин Тачков
15 октомври 2016 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Тачков Всички права запазени

Трансхуманизъм (от лат. trans – отвъд и homo – човек; изписвано също като H+ или h+) е интернационално интелектуално движение, което поддържа идеята за подобряване на човешките умствени и физически възможности, използвайки новите технологии...

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за мненията и отзивите!...
  • Без чувства-нима е живот? Предпочитам болката и тъгата, защото се чувствам жива! Харесах!
  • Харесват ми научните препратки и тематиката. Текстът е по-дълбок, отколкото изглежда.
    Поздравления!
  • Много ми хареса стихотворението, както и мисълта на Айнщайн. Много жалко, че се е оказал прав.
  • По предния коментар на тази интересна тема, подхваната от автора: Той, светът, вече и отдавна, е пълен с .. нас! Т.е., както винаги Айнщайн е прав. Не че ще му дадат награда за това, де. Както никога не са му дали за това, което ползваме всеки ден - СТО! Е, не е ли познал,че сме идиоти - останалите, освен написалия, не са включени.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...