16.10.2016 г., 22:10

Трансхуманизъм

1.6K 2 6

Странен транс! И танц убийствен.
Транс хуманен... Виж – летиш
в свят богат, благоизмислен,
нареден от разум висш...

Ще си празен, чист, бездушен.
И без болки, без беди...
Роб доволен и послушен,
безпроблемен ще си ти...

Няма да те мъчат грижи –
нерви, раждане, деца...
Нито мисълта за ближен,
жаждата за красота...

Точно, като по часовник,
ще вървиш напред, кръгом...
Съвест няма да те трови,
ни тъга за род, за дом...

Виждаш ли – огромно гробище
на духа, на любовта?...
Ще живееш ли? – Без обич.
И отвъд човечността...


Марин Тачков
15 октомври 2016 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Тачков Всички права запазени

Трансхуманизъм (от лат. trans – отвъд и homo – човек; изписвано също като H+ или h+) е интернационално интелектуално движение, което поддържа идеята за подобряване на човешките умствени и физически възможности, използвайки новите технологии...

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за мненията и отзивите!...
  • Без чувства-нима е живот? Предпочитам болката и тъгата, защото се чувствам жива! Харесах!
  • Харесват ми научните препратки и тематиката. Текстът е по-дълбок, отколкото изглежда.
    Поздравления!
  • Много ми хареса стихотворението, както и мисълта на Айнщайн. Много жалко, че се е оказал прав.
  • По предния коментар на тази интересна тема, подхваната от автора: Той, светът, вече и отдавна, е пълен с .. нас! Т.е., както винаги Айнщайн е прав. Не че ще му дадат награда за това, де. Както никога не са му дали за това, което ползваме всеки ден - СТО! Е, не е ли познал,че сме идиоти - останалите, освен написалия, не са включени.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...