31.07.2008 г., 20:42

Транспортно

746 0 1
 

Лъха ме мощно отляво

острият мирис на пор.

Извръщам се, смръквам и казвам си:

Нашенски градски транспор (без "т", щото не се римува)

 

Икарусът жално поскърцва,

покраща се, стене от зор.

Все по-трудно е вече за него

да дава отпор.

 

Миризмата бавно се слива

в общ, ненатрапчив хор.

Дори и аз вече разбирам,

че също съм в този отбор.

 

Вратите отварят се трудно,

народът гледа с поглед див,

а аз пък съм много доволен,

че нямам емоционален срив.

 

А този от дясно зад мене

със сигурност хапвал е боб,

но нищо, ще дойде мечтаното време,

ще сляза от този въртоп.

 

Внезапно пред мене се шмугва

ужасно красива жена.

Небрежно гърбът си опира

о моята нервна ръка.

 

Настъпва ме много жестоко,

сякаш огромен е слон,

а токчето й ме пронизва

като стрела на Купидон.

 

Жената, усетила свойта простъпка,

извърта се с мъка към мен,

а на пътя една случайна дупка

почти ни докарва до флуиден обмен.

 

Бузката й нежно се отърква

в настръхналата ми гръд.

Ръката ми изведнъж, но съвсем случайно,

напипва гола плът.

 

Мощен шамар ме отнася,

като тежкотоварен камион.

Стискам зъби и всичко понасям,

и дори не издавам стон.   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хийл Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • весело е ,харесва ми как си предал атмосферата в градския транспорт
    аз за щастие не го палзвам,карам колело-по е гот и си на въздух....

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...