Траверси в пустотата
ТРАВЕРСИ В ПУСТОТАТА
Запомнила съм всички влакове
и бавно как осиротявам
от атмосферата в чакалнята,
от непознатите на гарата.
Как коловозите безизразно
в далечината избледняват –
и как изчезват – като призраци! –
лица, събития и дати.
Обичах дългото пътуване,
но не намерих дом и покрив.
А дъждовната акупунктура
дали лекува – не запомних.
Обител диря – на сбогуване,
но никой не продава още
билет към Рая, дето сгушени
се любят славеите нощем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
