18.04.2008 г., 7:37

Тренираме "умиране" в свободен стил...

1.6K 0 7
Смъртта е сянката на всяко живо тяло.

Тя винаги на крачка е от нас
и дебне ни, ако живеем вяло,
убягва ни, ако я търсим в транс,

преследва този, дето вечно бяга,
танцува мамбо с Вечния Търсач
за някои Тя е край... За мен - Начало.

Смъртта - Отвъдна Форма на Живота,
последен коректив на всеки филм -
обичам да я търся във високото,

В дълбокото, в свещените треви,
докосвам се до Нея и Танцуваме
Танца "Живот" и в Него ЗаЕдно Учим се,

та всеки път да бъдем "По-Добри"
по Пътя от "Тамас" към "Кришна-Лока"
Любов Вселенска в Нас да се роди.

Куража в нас намираме да Скочим
насън, наяве или в някой "трип"
отвъд познатото за нас... и Да Започнем

Да Бъдем Истински Докрай... във Всеки Миг,
съставен от безбройно малки порцийки
Копнеж, Любов, Кураж и Вдъхновение.

Тренираме "умиране" в "Свободен Стил"...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ценев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много добро ...Секи сам избира как да тренира
  • Честит Имен Ден!Бъди щастлив!
  • Куража в нас намираме да Скочим
    насън, наяве или в някой "трип"-много добро,а и цялото писание е с много дълбок и красив замисъл.Поздравления за теб!
  • "Да Бъдем Истински Докрай... във Всеки Миг..."

    Великолепно!
  • Много екзистенциални въпроси, за живота и смъртта, като продължение на същността!
    Поздрав!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....