Стъклата потрепват,
това е -
трамвая минава.
Вопъл по пътя
отвежда ме
към очите ти...
Снежинките -
завивки по клоните -
замръзват
без дъха ти.
Завий ме,
като оранжевото слънце
във безкрая
от вълнения...
Не отстъпвай
пред мен,
завладей ме...
Не плаши се,
поискай ме...
нежно докосвайки...
трепета...
© Момчил Георгиев Всички права запазени
завивки по клоните -
замръзват
без дъха ти." - ПРЕЛЕСТ!!!
Поздрав за хубавия стих!6+