По пътеката
върви невидим.
Помахват му листата,
тревата се усмихва,
а вятърът на пън присяда
да почине.
През облаците пухкави
надниква и небето -
някой тук върви
и всичко става леко.
Без съмнения, въздишки,
само светъл трепет.
© Кирилка Пачева Всички права запазени