Слънцето прокуди мрака.
Стаята ми свeтлина огря.
Аз очи отворих и зачаках.
От съня ми образът ти избледня.
Всяка сутрин се събуждам сам
и ръката ми те търси в мрака,
но намира празната постеля там,
а душата ми бленува и те чака.
Времето със забавен ход тече.
Дните бавно отминават.
Мисълта ми все към тебе ме влече.
Само спомените чудни там остават. ...