3 февр. 2010 г., 15:50

Трепет

962 0 0

Слънцето прокуди мрака.
Стаята ми свeтлина огря.
Аз очи отворих и зачаках.
От съня ми  образът ти избледня.

Всяка сутрин се събуждам сам
и ръката ми те търси в мрака,
но намира празната постеля там,
а душата ми бленува и те чака.

Времето със забавен ход тече.
Дните бавно отминават.
Мисълта ми все към тебе ме влече.
Само спомените чудни там остават.

Гледаш ме с очите си прекрасни - сини.
И говориш с нежен глас - любовен
(с теб сме заедно съвсем отскоро),
но като че ли те познавам от години
и усещам вече трепета съдбовен.

Ти при мене ще се върнеш утре.
Пак в прегръдките ми ще се сгушиш.
Аз щастлив ще се събудя тази сутрин.
Моето изстрадало сърце с целувката си днес
ще стоплиш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коцето Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...