Заминал си е онзи трепет.
Вълшебен, тих и въжделен,
когато сплитахме ръцете си.
Аз бях за тебе. Ти, за мен.
Тогава чувствахме се, страстно влюбени.
Ти помниш, вярвам. Още ти личи.
Не вярвахме в житейската заблуда.
Поглъщахме с тела и със очи.
Все още ми се ще да те обичам,
тъй както те обичах във ума си.
Душата ти със нежност да събличам,
а после да сме плът във плът... ...