MuppetGirl (Гергана Данаилова)
26 11
7.04.2009 г., 9:21 ч.

Трева 

  Поезия
661 0 0

Зелени пътеки, неравни

тоз път изглеждат,

и клони с обаяние

в покаяние се навеждат.

Слънце блазни тез равнини,

където погледа стига.

Ала пусто е сега,

понеже има само тъмнина.

Така мисли, мое ми сърце,

че грозна би била нощта,

тя, която тъне в нищета!?

Не би било обаче,

понеже красотата вижда само красота!

 

 

© Гергана Данаилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??