Трева

Зелени пътеки, неравни

тоз път изглеждат,

и клони с обаяние

в покаяние се навеждат.

Слънце блазни тез равнини,

където погледа стига.

Ала пусто е сега,

понеже има само тъмнина.

Така мисли, мое ми сърце,

че грозна би била нощта,

тя, която тъне в нищета!?

Не би било обаче,

понеже красотата вижда само красота!