26.08.2007 г., 0:26

ТРЕВА ПО ПЪТЯ

842 0 12
 

ТРЕВА  ПО ПЪТЯ

/една история с вече щастлив край/




Като клоун, избягал от цирка.

Като път, под тревата полегнал.

Аз все чакам последната спирка

да се спре и при мен да поседне.


Как свършва, да каже, онази история

със измислено тъмно начало.

Там раздадоха главните роли -

второстепенни - просто е нямало.


Виновните са в нея по рождение.

За застраховка има съд, присъда.

(Смях в залата). Търпение, търпение...

Ръжда в капчуците, трева по пътя...




10.03.2007г.  На онези, които много дълго бяха сами...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поникнало е нещо...
  • от името на всички самотници-едно голямо БЛАГОДАРЯ!
  • Наистина ми харесваш.Ако пишеш по-кратко сигурно ще бъде още по-въздействащо.
  • Благодаря на всички за мненията и коментарите!!! Щастлива съм че ме удостоихте с внимание!!!
  • второстепенни - просто е нямало.
    ...!!!*

    Дълго ме нямаше в сайта, затова искам сега да те поздравя с: Добре дошла при нас!( дано да ти хареса в село Откровеново )

    Доче, ти вече знаеш най- същественото - Няма второстепенни!!!
    Когато всички хора по света( и в сайтовете) разберат, че всеки един от нас е уникален и неповторим по неговият си прекрасен начин, и спрат да си мерят туй-онуй и да се сравняват, ще усетят истинската наслада от живота си...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...