Тревата нищо не помни...

27.11.2008 г., 19:11 ч.

Поезия

1339 0 19

Тревата нищо не помни,
попитай белите камъни.
Падаха нощи огромни.
Душата мразеше тялото.
Скубех опашки на дяволи,
преди да хукнат, ги кръстех.
Гниеха райските ябълки.
Адамовци ми се мръщеха.
Беше и тъжно, и смешно.
Змията чакаше лятото.
По кожата ми гореща
зрееха нови ябълки. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Тревата нищо не помни...

Искате да прочетете повече?

Предложения