ЛиРа (Лили Радоева)
49 80
27.11.2008 г., 19:11 ч.

Тревата нищо не помни... 

  Поезия
1113 0 19
Тревата нищо не помни,
попитай белите камъни.
Падаха нощи огромни.
Душата мразеше тялото.

Скубех опашки на дяволи,
преди да хукнат, ги кръстех.
Гниеха райските ябълки.
Адамовци ми се мръщеха.

Беше и тъжно, и смешно.
Змията чакаше лятото.
По кожата ми гореща
зрееха нови ябълки.

Виждаш, не съм светица.
Просто дочаках ръцете ти.
Трева съм. Не ме разпитвай
защо не станах безверница.

Старците-камъни помнят,
казват – родена съм бяла.
Тялото ми се ронело,
душата останала цяла.

© Лили Радоева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??