ЛиРа (Лили Радоева) ЛиРа (Лили Радоева)
49
Nov 27, 2008, 7:11 PM

Тревата нищо не помни...

  Poetry
1.5K 0 19
Тревата нищо не помни,
попитай белите камъни.
Падаха нощи огромни.
Душата мразеше тялото.

Скубех опашки на дяволи,
преди да хукнат, ги кръстех.
Гниеха райските ябълки.
Адамовци ми се мръщеха.

Беше и тъжно, и смешно.
Змията чакаше лятото.
По кожата ми гореща
зрееха нови ябълки.

Виждаш, не съм светица.
Просто дочаках ръцете ти.
Трева съм. Не ме разпитвай
защо не станах безверница.

Старците-камъни помнят,
казват – родена съм бяла.
Тялото ми се ронело,
душата останала цяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Радоева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0