Тревога
В навечерието на този светъл български празник,
аз съм поставен пред дилема.
Дали да ти звънна да те чуя,
или да оставя на съдбата да ни срещне.
Последния път като се видяхме,
аз те подминах по груб начин.
Обаче извинявай, но нали знаеш -
не може винаги и двамата да сме в кондиция.
Сега съм сам вкъщи и си мисля
защо съм толкова отчаян,
че да ти звъня, за да те притеснявам
с моите проблеми и болежки.
Въпреки това - защо да не,
нали за това сме приятели.
Сега ще си допиша стиха
и ще ти позвъня, да разбера как си.
Ти може да не искаш да говорим,
защото, когато искаше, аз казах не.
Имах среща, макар това да е рядко,
сигурно затова се държах така.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Дянков Всички права запазени
