Тревога
Тревогата раздира ме напълно,
на точици, на капчици роса.
Безспорна е. Защо съм тъжна?
Защо не виждам в краски есента?
Защо от мене си отива
покоят топъл на деня?
Защо отвън се чува вопъл,
предвестник е на хиляди неща.
Спокойствието, къде избяга?
Наказа ме, реши да стяга
на минутите секундите нищожни,
прогоних го с въпроси неотложни.
Пропъдих го от мислите в главата,
избутах го на прага на вратата.
Сега тревогата ме обитава,
не ме дарява, само усмирява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
