Тревога
Тревогата раздира ме напълно,
на точици, на капчици роса.
Безспорна е. Защо съм тъжна?
Защо не виждам в краски есента?
Защо от мене си отива
покоят топъл на деня?
Защо отвън се чува вопъл,
предвестник е на хиляди неща.
Спокойствието, къде избяга?
Наказа ме, реши да стяга
на минутите секундите нищожни,
прогоних го с въпроси неотложни.
Пропъдих го от мислите в главата,
избутах го на прага на вратата.
Сега тревогата ме обитава,
не ме дарява, само усмирява.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
