Тревога!

Тревога! Приятели, пиша следните редове с тревога за нашите деца. Преди няколко дни в" Откровения четох стихове от две деца на 14 г. и друго по-голямо. Едното "желае" да е вампир, да смуче кръв, а другото - да е мъртво! Шокирана и уплашена съм! В нашето болно общество напоследък нашумяха шокиращи случаи с деца! В атмосфера на чалга-култура, бездуховност, стремеж към известност, лъскав живот и пр., по-умните и чувствителни деца явно се нуждаят от помощ, да бъдат насочвани как да се отнасят към всичко това. На възрастта  им подхожда да пишат за първа любов, младост, мечти, пролет и пр.! Но за смърт?

За сравнение по-долу цитирам откъси от мои стихове, писани на същата възраст:

Наша ведра и слънчева младост,
понеси ни на свойте крила!
Ти, възторжена, истинска радост,
с весел шум при нас ти ела!

или:

Но вярвам аз, ще дойде скоро
оня ден чакан и дълго мечтан.
.....................................................
Тогава свободни, в живота прекрасен
ще тръгнем със истинска радост,
а денят над нас ще блесне по-ясен,
по-топъл и пълен със младост.

Годините тогава бяха такива, такива бяха и стиховете ни!
Коментарът не е излишен!!!









,