Тревожно е времето –
скрило е в пазвите,
толкова много
прикрити лъжи...
И дъх не поема –
спряло е времето
и някак безжалостно,
разрушава човешки съдби.
Задъхани истини
парят в душата –
оковани са
в тежките дни
на мълчание...
Не можеш дори
да докоснеш
мечтите си,
веригите често
ги дърпат назад.
И глъхнат смирено
пустите улици...
и тъмните мисли
злокобно звучат.
В летописа на времето
какво да запиша –
че страх е превзел
миролюбивия свят,
че тревожно е времето,
че няма надежда...
А после следите
как ще открият –
неродените още
във времето...
И в призрачната тишина
бродира мислите нощта...
© Катя Всички права запазени