Jan 19, 2017, 11:03 PM

Тревожно е времето

  Poetry » Other
617 0 11

Тревожно е времето –

скрило е в пазвите,

толкова много

прикрити лъжи...

И дъх не поема –

спряло е времето

и някак безжалостно,

разрушава човешки съдби.

Задъхани истини

парят в душата –

оковани са

в тежките дни

на мълчание...

Не можеш дори

да докоснеш

мечтите си,

веригите често

ги дърпат назад.

И глъхнат смирено

пустите улици...

и тъмните мисли

злокобно звучат.

В летописа на времето 

какво да запиша –

че страх е превзел

миролюбивия свят,

че тревожно е времето,

че няма надежда...

А после следите

как ще открият –

неродените още

във времето...

И в призрачната тишина

бродира мислите нощта...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...