Забранено за лица
със сериозни сърца.
Три дни мълчах.
Тишината беше в мен
и само питах се със страх:
Дали ще дойде моя ден?
Три дни сляпа бях.
Нищо не виждах вече.
За светлината копнях,
близо беше тя,но и далече.
С вързани ръце бях аз
Опитвах,достъп нямах .
За правата си издигах глас
ала бях безсилна и търпях.
Оплитах се,вървях
нямах дори миг покой.
Път търсих, не успях,
май предадох се без „бой”.
Бях зависима от тях .
Исках нещо да променя
Не в дни,в часове броях
и не можех да се примиря.
Днес пак съм с вас.
Няма и следа от онзи гнет.
Отново "чувате" моя глас,
най после имам ..... интернет.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
но имам аз една молба:
използвай по-големи букви,
за да не слагам очила!