Aug 31, 2006, 10:27 PM

Три дни

  Poetry
806 0 12

Забранено за лица
със сериозни сърца.


Три дни  мълчах.

Тишината беше в мен

и само питах се  със страх:

Дали  ще дойде моя ден?

 

Три дни сляпа бях.

Нищо не виждах вече.

За светлината  копнях,

близо беше тя,но и далече.

 

С вързани ръце бях аз

Опитвах,достъп нямах .

За правата си издигах глас

ала  бях безсилна и търпях.

 

Оплитах се,вървях

нямах дори миг  покой.

Път търсих, не успях,

май предадох се без „бой”.

 

Бях зависима от тях .

Исках нещо да променя

Не в дни,в часове броях

и не можех да се примиря.

 

Днес пак съм с вас.

Няма и следа от онзи гнет.

Отново "чувате" моя глас,

най после имам ..... интернет.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Видях и радвам се, че тук си,
    но имам аз една молба:
    използвай по-големи букви,
    за да не слагам очила!
  • Благодаря ви Иво, Креми и Дидислава
    това всъшност е един опит за забава.

    Поздрав и усмивка.
  • Еми, случва се и на най-добрите интернет доставчици, това е за отрезвяване, да си припомняш че и другия свят съществува
  • Голям си образ
  • Здравейте приятели мои,
    на коментиралите-благодаря.
    Споделих ви перипетиите мои
    с идеята да ви развеселя.
    Повярвайте ми беше трудно
    липсвахте ми,всичките,на куп.
    Отново с вас съм,но е трудно
    да изчета пропуснатото до тук.

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...