Спомням си, когато те видях,
сякаш ангел аз съзрях.
Да, тогава вечерта
под лунна светлина.
Влюбих се, всичко изглеждаше лесно,
но срамежлив бях и не разкрих ти сърцето си бесно.
Бе готово то всичко да ти даде,
независимо какво ще се опита да го спре.
Сега, три години след това,
разбрах, истинска е любовта.
момичета доста минаха през живота мой,
но оставам вечно само твой.
Обичам те, искам да го разбереш,
нека се отдадем на своя копнеж
да бъдем заедно аз и ти,
защото без теб не съм аз, разбери!
© Иван Батев Всички права запазени