26.04.2018 г., 21:11

Три години

825 2 2

       1. ТИ

(Продължение от 25 април)

 

            3

Цял живот си бе самотна,

аз с илюзии живеех...

Тялото ти да докосна -

ти не даде - сам не смеех.

 

"Сам ще бъдеш на Земята! –

тези думи ми предрече –

Връзка търсиш със душата,

но не ще ме видиш вече!"

 

Беше тежко болна, мила,

знаех, искаш да живееш.

Бог на всеки дава сила,

щом за себе си милееш.

 

Де да беше се любила,

както в песните що пееш,

Бог дарил те би със сила,

с мен наравно да живееш.

 

Исках обич да ти вдъхна

и в душата , и в сърцето...

Студ и мраз край мен полъхна

щом политна към небето.

 

              * * *

Ти дойде при мен сама:

"Помниш ли я тази зима?"

Бяхме двама у дома...

Сам сега съм без любима.

 

13 ч., 20 март 2003

 

("Къде си, любов моя" - втора книга)

Иван Митов

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно благодаря за коментара, Маргарита! Ти, единствена от многото творци в сайта на Откровения, успя между обикновените думи на поемата,, да откриеш замисъла, който исках да споделя. Имаш добра и чувствителна душа. Пожелавам ти много, много творчески успех!
  • Ох! Заболя ме! Какъв стих!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....