Три женски силуета
Три женски силуета
Седя във стаята на тъмно -
нощта се спуска мълчешком.
Очите взират се и бавно
откривам някой в моя дом.
Съзирам силуети женски,
но не един, а цели три.
И питам се кои са тези,
и от къде са те дошли?
А те познати ми изглеждат
напомнят ми за някой май.
На спомени ме те навеждат
и всеки жест е сякаш мой.
Да, това съм , аз самата,
но някога, когато друга бях.
И вярвах, че добър ще е живота,
тъй както, аз към него се държах.
Детето малко, момичето, жената,
седяха срещу мен сега в нощта.
Те гледаха ме там от тъмнината
и търсеха онази с чистата душа.
И трите чудеха се, аз коя съм.
В мен себе си не разпознаха.
Обърнаха се бавно и като на сън
изчезнаха пак там, от където бяха.
А ,аз останах пак сама в нощта.
Стоях и плачех тихо в тъмнината.
Защо и как точно случи се така,
че се разминах ,аз със мен самата?
29.05.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
Злате.
