25.02.2012 г., 1:54

Три различни

577 0 0

Уморени ръце задраскват поредния ред.

Объркано мачкат проклетия лист.

Безсилни ръце да напишат „об...чам те”.

 

-------------------------------------------------------------------------------------------

 

Докосвам...

Разлиствам...

Попивам с очи.

 

Откъсвам...

Бавно си свивам цигара...

После я паля.

 

Тютюнът лютиво сладни, обгърнат от листче поезия.

 

-------------------------------------------------------------------------------------------

 

Въпрос

 

Как ти харесва да чувстваш? – попита ме тя.

Емоцията като цвете ли искаш

сам да разлистиш

или обичаш да ти я изплюят в устата

сдъвкана, на готово...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...