Уморени ръце задраскват поредния ред.
Объркано мачкат проклетия лист.
Безсилни ръце да напишат „об...чам те”.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Докосвам...
Разлиствам...
Попивам с очи.
Откъсвам...
Бавно си свивам цигара...
После я паля.
Тютюнът лютиво сладни, обгърнат от листче поезия.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Въпрос
Как ти харесва да чувстваш? – попита ме тя.
Емоцията като цвете ли искаш
сам да разлистиш
или обичаш да ти я изплюят в устата
сдъвкана, на готово...?
© Мартин Николов All rights reserved.