Три"странна" среща. Красавицата, дяволът, героят... От вектора "Най-доброто от вечността"

На маса дълга до безкрая

отрупана с милион блюда

отляво горд седи героят,

отдясно - най-красивата жена.

- Станете! - сякаш Цербер излая

- влиза най-добрият между злите!

Красавицата се заля с чая,

героят изпъчи гърдите.

Но странен вятър през вратата влезе

и студ изпълни тишината.

- Седнете, моля, аз съм вече тук -

отекна глас във полумрака.

- Къде си? Покажи се! Ела при нас, седни -

примоли се красавицата плахо.

- Не мисля, че душите ви ще издържат,

да видят образа и моята плът.

Не всичко със очи се вижда.

Значимо е в погледа отвъд!

За жалост, той не ви е даден,

сами сте тръгнали по смъртен път.

Мечтите ви за Рая са измамни.

Няма живот след смъртта!

- Кажи ми ти какво аз да направя?

Желая винаги да съм красива,

да не старея и да не умра.

- Защо сме тук? - героят се изправи

и блъсна в масата юмрук.

- Седни, геройче малко, “славно”,

седни преди да запищиш!

И въздухът сякаш изстена,

зашлевен от гигантски каиш.

- Кажи ми ти, герой велик,

защо герой ти викат ми кажи?

- Защото смело царството си защитих

и всичките си врагове убих!

- Героят е убиец!

Геройството е да убиваш?!

Като ехиден мокър сняг

гласът на сатаната ги посипа.

- Ако не бях ги аз убил, те

мене щяха да убият.

Заоправдава се великият герой.

- Поздравявам те за доблестта!

Браво, че сам си призна.

Но едва ли ти проумя, че истината

ваша е една - самите вие сте смъртта!

Красавицата първо заплака,

а после силно закрещя:

- Грознико черен, не ни вменявай вина!

С нас решил си пак да измиеш

свойта гнила, безумна съдба.

И адски тътен разлюля света,

ядосан леко беше сатана.

И в миг пред нея заблестя

огледало чудато с черни крила.

Погледна се красавицата в него

и с вик изпълни нощта.

Угаснаха и няколко слънца.

- Защо крещиш? Какво видя?

Подаде ù ръка героят.

А тя в истерия изпадна.

Загърчи се, сякаш я тровят.

Гласът ехиден пак ги прикова.

- Видя душата си, горката,

в секундите преди и след смъртта! -

доволно каза сатана.

- Ела ми само! Ще те удуша! -

развика се героят злобно и

силно замахна с ръка.

Но само вятърът през пръстите му мина.

Героят е дума, а не сатана.

- Защо сме тук, какво желаеш?

- промълви мъжът изтощен.

- Забравих, човече, но вий похапнете -

каза демонът някак смутен.

-Не щем дяволската ти храна!

По-добре кажи ми сега, какво ядеш,

за да си толкова противен?

- Напротив. Изтънчен съм аз и префинен.

- Закусвам със словата на поети

и сълзи на красавици с разбити мечти.

За обед - блюдо интелектуално.

Открития на гении и мисли на творци.

Вечерям с “мозъци’ на политици,

военни, адвокати и лъжци.

И жлъчен сок накрая пия

от всички тези големци.

- Ужасно гадно ми звучи.

Съвзела се, красавицата се обади.

- Защо създаден си, кажи?

Ти сееш болка и омраза.

- Не, аз ги сея, мила моя.

Удоволствия давам и жъна души.

Попитай себе си или героя

за вашите страсти и големи мечти.

Внезапно образи се появиха,

а в тях красавицата горда там седи.

Пред нея мъж е коленичил,

любовни стихове реди.

А тя го гледа присмехулно

с отегчено и празно сърце.

И всички даже унижава -

и жени, и деца, и мъже.

Защото в съзнанието ти лежи,

че ти си по-красива от Венера.

И всеки трябва да ти угоди,

капризите ти вечно да търпи!

Дълбоко в тебе няма същност.

Само гордост, суета и лъжи.

Но аз на твоята молба ще отговоря,

безумно щастие за тебе ще отворя,

красива ще си вечно ти!

“Недей го слуша, иска да те изкуши.

Уловка в думите му се спотайва. -

прошепна някой в нейните уши -

С красиви думи всекиго омайва.”

- Какво в замяна искаш?

Любопитни са всички жени.

- Нещо дребно, за тебе излишно.

Твоите сълзи и всички мечти.

- И винаги ще бъда аз красива?!

- Красива, дива и щастлива.

Отрупана с чест и пари.

Всеки мъж за теб ще пролива

своята кръв и всичко дори!

- Всеки?! - заискряха лудешки очите

и глътка вино отпи.

- Даже мравките вънка на двора

за тебе ще водят войни!

- Противен демон, замълчи! -

провикна се гневно героят -

Не вярвай на тези лъжи,

той душата ти ще вкамени!

И в миг пред тях се появи

картина нова в бляскави лъчи.

От злато, диаманти, замък.

А там, сред хиляди жени,

героят наш на трон седи.

Владетели от цялата планета

се кланят и целуват му крака.

А той с усмивка палава и лека

девици привиква с ръка.

- Това е мръсна, долна лъжа!

Аз никога не съм живял така!

От ярост плюнки захвърчаха

от геройската смела уста.

- Разбира се, прав си сега.

Аз показах твоята мечта.

Твоята най-съкровена мечта!

Опровергай ме - и пак се изсмя.

Появи се нова картина.

Хубавицата пак запищя.

Много скелети в брони вървяха.

Кости тракащи в ръждясал метал,

а душите посечени бяха

без капчица милост, без капчица жал!

- Ето, всичките тези убил си,

за да следваш своите мечти.

Кажи ми, герою, но честно.

Кажи, че това не си ти.

Не ми се блъскай в гърдите,

че си доблестен мъж на честта.

Просто вие щастието си градите

върху нещастието и смъртта.

За да бъдат малцина щастливи -

милиони пълзят в нищета.

- Какво ми пука за тъпаци,

страхливи псета и овце?!

Животът е за смелите юнаци.

Страхлив и глупав да мре!

Но кой си ти, че да ни съдиш?

Ти ни вкарваш в тези юзди.

Удоволствия много предлагаш,

изкушаваш нашите души.

Защо сега ни съдиш?

Само това ми кажи.

- И аз не знам, навярно ми е скучно.

Каза Бог: ”Те са мои чеда.”

Били сте мили, честни, добродушни?!

Аз, обаче, не мисля така.

- Защо покани ни сега? -

отново попита жената.

- За да ви кажа истината свята.

Скоро Бог ще слезе на Земята

и ще иска отчет за делата,

които свършил съм до тази дата.

- Аз също се моля на Бога!

Всеки ден, всеки час, всеки миг!

Той е моят баща и прокоба

Аз съм неговият неизвикан вик.