Три сутринта
Вторник, три сутринта...
Поредната нощ, в която съм будна.
Светът навън спи под тъжната луна,
а аз чакам деня по-бързо да дойде,
позволявайки ми да потъна в забрава,
заобиколена от бурния му ход
и чакам времето да закърпи това мое сърце,
което така и продължава да боли.
Протягам ръце нагоре към рая,
но само пропадам надолу към ада.
Нищо не може да промени нещата,
които се случват наоколо и вътре нас.
Бледи спомени появяват се пред очите ми.
Вече нищо не остана, освен спомени
и една открадната целувка в снега.
Затварям очи и след малко пак отварям.
Нова светлина появи се пред мен
от отсрещния прозорец, с нов силует.
Сам, с мъка в очите, опрял глава в стъклото.
В този час самотен, близост нова търсиш ти.
Ръцете си заедно протегнахме
в допир със студеното стъкло,
но макар и тъй разделени,
чувство ново се роди за миг,
карайки по тези устни хладни
нова усмивка да се появи.
И двамата отново зачакахме утрото нова,
за да се изправим един пред друг,
без студеното стъкло да ни разделя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Неделчева Всички права запазени
