Три сутринта
Вторник, три сутринта...
Поредната нощ, в която съм будна.
Светът навън спи под тъжната луна,
а аз чакам деня по-бързо да дойде,
позволявайки ми да потъна в забрава,
заобиколена от бурния му ход
и чакам времето да закърпи това мое сърце,
което така и продължава да боли.
Протягам ръце нагоре към рая,
но само пропадам надолу към ада.
Нищо не може да промени нещата, ...