Три сутринта
Вторник, три сутринта...
Поредната нощ, в която съм будна.
Светът навън спи под тъжната луна,
а аз чакам деня по-бързо да дойде,
позволявайки ми да потъна в забрава,
заобиколена от бурния му ход
и чакам времето да закърпи това мое сърце,
което така и продължава да боли.
Протягам ръце нагоре към рая,
но само пропадам надолу към ада.
Нищо не може да промени нещата,
които се случват наоколо и вътре нас.
Бледи спомени появяват се пред очите ми.
Вече нищо не остана, освен спомени
и една открадната целувка в снега.
Затварям очи и след малко пак отварям.
Нова светлина появи се пред мен
от отсрещния прозорец, с нов силует.
Сам, с мъка в очите, опрял глава в стъклото.
В този час самотен, близост нова търсиш ти.
Ръцете си заедно протегнахме
в допир със студеното стъкло,
но макар и тъй разделени,
чувство ново се роди за миг,
карайки по тези устни хладни
нова усмивка да се появи.
И двамата отново зачакахме утрото нова,
за да се изправим един пред друг,
без студеното стъкло да ни разделя.
© Диляна Неделчева All rights reserved.
