Трифон - Зарезан
Комшията е Трифон, а моят - Зарезан.
От сутрин чак до тъмно се "трудят" неуморно.
А вечер щом настъпи, на вестника постлан
туршии и мезета - редят - да им е спорно.
Разливат се ракии, мастика, бира, вино -
каквото Господ дал - да няма да го връщат?
Наздравици редят, отпиват тихо, мирно,
а после скрити в храстите, мечешки повръщат.
Комшията ми Трифон и моят - Зарезан
не са случайни хора - отдел "Борба с порока"!
Заслужили дейци на ордена "Пиян"!
За благото ни общо, сочат вярната посока!
Геройски се преборват със спиртни изпарения.
Юнашки терминират вечно пълните бутилки!
Поредна сутрин, след секретни приключения
свестяват се, случайно (уж) попаднали в носилки!
Комшията ми Трифон, пък моят - Зарезан.
Герои на труда, да бъде "вечният" им подвиг!
А третият под масата - хъркащ кат` заклан -
поредният жадуващ "славата" поклонник...
Глави се люшкат горди, юнашки се пристъпва:
"Аз как те уважавам... да знаеш... А пък ти?"
В сърцето мъка люта, достойнство не отстъпва...
мъже и половина... Наша гордост... ех, уви...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мила Нежна Всички права запазени
