Тримата братя и златната ябълка - 15
ПЕТНАДЕСЕТА ЧАСТ
В ТРОННАТА ЗАЛА
От ярки слънчеви лъчи огрян
на трона си седеше Патаран.
Короната отметнал настрана,
напред изпружил своите крака -
бе се оставил да го пощи дъщерята,
а тя не спираше да мели със устата:
- Ах колко "мисикоми" имаш татко!
Ала идилията трая твърде кратко.
Прекъсна я художникът придворен,
на негово величество слуга покорен.
Пристигна Блюдолиз с една картина,
направи реверанс, в очакване застина.
Щом двамата творбата му видяха,
възкликнаха и после занемяха…
На нея Патаран с гол меч в ръката
бе стъпил гордо с крак върху ламята.
- Е любезни, малко си се поувлякал,
аз ламските глави не съм отсякъл,
известно е, че победителят е друг
и тоз юнак сега не се намира тук!
- Така е царю мой, но няма да е честно,
на всеки поданик му е добре известно,
че по-безстрашен няма на земята
и лично щяхте да убиете ламята.
- Да! Прав си драги - истина това е
и вярвам всеки тук ще го признае,
че заслужаваш ти награда двойна
за вярност и талант да е достойна!
Подхвърли му кесия със жълтици,
пое я Блюдолиз, развя къдрици,
на негово величество се поклони
и се оттегли раболепно настрани.
Щом със баща си насаме остана,
с глезен глас княгинята подхвана:
- Таткоо! Към тебе имам аз молба…
Искам юнакът да ме вземе за жена!
Цар Патаран подскочи изумен:
- За Бога, дъще! Помисли за мен!
Поиска златна ябълка, сега и мъж!
Над мен смили се ти, поне веднъж!
За тебе мила моя, той не е достоен.
Произходът му селски е, позорен!
- А кой кажи, спаси ни от ламята
и кой кажи, ти върна дъщерята?
Не ми ли доведеш юнака на часа,
да знаеш няма да ти го простя!
Какво да стори, съгласил се царят
и да покаже кой е господарят -
короната наместил на главата,
три пъти с жезъла ударил по земята,
цял куп слуги дотичали веднага
и коленичили, тъй както се полага:
- Какво ще заповяда Ваша чест?
- Пратете на юнака бързо вест –
В двореца веднага да се яви,
ако ли не, ще захвърчат глави!
Не след дълго, строен и напет,
в двореца влязъл младия левент,
бил калпакът леко накривен,
а погледът му - топъл, кадифен.
Княгинята щом момъка видяла,
почувствала се някак отмаляла,
зад трона скрила се и с тих гласец
издумала „Леле, какъв е хубавец!”
Цар Патаран изпъчил се на трона,
поклатил важно своята корона,
с „Добре дошъл!” юнака поздравил,
защо в двореца го повикал, обяснил:
- Решил съм момко да те задомя,
и дъщеря си аз ти давам за жена!
Принцесата зад трона се подала,
а момъкът отстъпил крачка цяла,
объркан и смутен от грозотата,
но Вейхайвей го хвана за ръката,
и пръстена си златен му постави.
Юнакът се зачудил що да прави,
смутено почнал нещо да говори...
Не искал с него Патаран да спори
и му отвърнал, че така е пожелал,
но дъщеря си току-тъй не би му дал,
а само след като се справи с великана,
тогаз ще заживеят с дъщеря му двама.
- Сега ще бъдеш гостенин в двореца,
след туй ще се разходиш със жребеца
из столицата – моя царствен град,
да видиш ти на колко много свят,
владетел съм единствен и велик,
как поданиците почитат моя лик.
Край на петнадесета част
Следва
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
