ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ШЕСТА ЧАСТ

(приказка в рими по Ангел Каралийчев)

ПО СЛЕДИТЕ НА ЛАМЯТА

Във дворчето, под ореха голям,

очакваше сина си бай Върбан -

с поглед вперен в тъмнината,

очаквайки да чуе новината,

че злата хала вече е убита.

Внезапно чу се тропот на копита

и Марко запъхтян пристигна,

а старецът ръцете си повдигна,

за да прегърне малкия си син,

завърнал се от боя невредим.

„ Що стана сине, разкажи за бога! -

попитал бай Върбан с тревога -

„Успя ли ти ламята да убиеш -

срама ни от челото да изтриеш?”

„Не смогнах тате! Само я раних,

като стрела в езика ѝ забих,

но ябълката златна тя отнесе

и Тилилейската гора разтресе,

закани люти, сипейки на глас,

че скоро ще си отмъсти на нас.”

Тъжно старецът глава поклатил,

отново от ламята бил изпатил,

въздъхнал, после промълвил –

„Изглежда Бог така е отредил!”

„Не страдай тате! Ще се справя

и стореното ще поправя -

накрай света ще я открия

и с тез ръце ще я убия!”

„Туй, трудна работа е сине

а колко време ще измине,

дорде ламята ти откриеш

и после как ще я убиеш?”

„Нали раних я със стрела,

от раната е капала кръвта -

по тази диря аз ще я открия

а след това ламята ще убия”

От думите зарадва се бащата,

погали той сина си по главата

и рече му със топъл глас –

„Благословията си давам аз!”

Обадил се големият тогава,

защото имал да си отмъщава:

„Аз също смятам да замина -

добре ще е да сме двамина!”

„И аз на път ще дойда с вас!”

Изрекъл средният на глас,

макар че хич не му се щеше,

но да остане – не вървеше…

Бащата синовете си събрал

благословията си той им дал:

„Един от друг не се делете

и заедно в добро и зло бъдете,

че само дружно, с братски сили

ламята бихте вий сразили!”

След тези думи на старика,

всички слезли във зимника,

а там зад бъчви подредени,

три остри меча окачени,

стояли в ножниците прашни,

припомняйки си битки страшни.

Дядо Върбан се приближил,

един от мечовете откачил,

от ножницата леко го извадил,

острието му със длан погладил

и рекъл с развълнуван глас:

„Бях още много млад тогаз,

когато във горите Тилилейски,

яви се звяр нечувано-злодейски,

нападаше безстрашно хора,

измъкваше добитък от обора,

но най-накрай на горската пътечка,

със този меч съсякох злата мечка.”

„За мен ще е!” – големият изрекъл

и бързо към баща си се завтекъл,

дядо Върбан тържествено го дал,

и сетне второто оръжие вземал.

„Със този меч се люта битка бих

и три синджира роби аз спасих!”

За него средният ръка протегнал,

поел го и на бедрото си го стегнал.

Останал бил един-едничък меч,

сега за него ще настане реч:

„Когато ябълката златна сях,

да пада къс желязо аз видях,

от него меч, ковача ми направи,

та кой го вземе с него да борави,

дърво и камък ще сече на две!”

Най-малкият взел меча във ръце

и на баща си той благодарил,

а после тъй баща му промълвил:

„Това ви давам мои синове,

вий знаете,че нямаме коне,

остана само Марко във саята -

за него ще се разберете като братя!”

„Магаре аз да яхам не, не става!”

И средният отказал се тогава.

Най-малкият от раз се съгласил,

нали веднъж със Марко вече бил,

та знаел му до болка номерата

и го приел със радост на душата.

Бащата синовете си прегърна

и с блага реч към тях се той обърна:

„Убие ли някой от вас ламята,

то той ще наследи от мен земята!

Това е! Вървете и на добър час!

Сполай ви! Бог да бди над вас!”

Край на шеста част!

Следва…