Тримата братя и златната ябълка - 6
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ШЕСТА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
ПО СЛЕДИТЕ НА ЛАМЯТА
Във дворчето, под ореха голям,
очакваше сина си бай Върбан -
с поглед вперен в тъмнината,
очаквайки да чуе новината,
че злата хала вече е убита.
Внезапно чу се тропот на копита
и Марко запъхтян пристигна,
а старецът ръцете си повдигна,
за да прегърне малкия си син,
завърнал се от боя невредим.
„ Що стана сине, разкажи за бога! -
попитал бай Върбан с тревога -
„Успя ли ти ламята да убиеш -
срама ни от челото да изтриеш?”
„Не смогнах тате! Само я раних,
като стрела в езика ѝ забих,
но ябълката златна тя отнесе
и Тилилейската гора разтресе,
закани люти, сипейки на глас,
че скоро ще си отмъсти на нас.”
Тъжно старецът глава поклатил,
отново от ламята бил изпатил,
въздъхнал, после промълвил –
„Изглежда Бог така е отредил!”
„Не страдай тате! Ще се справя
и стореното ще поправя -
накрай света ще я открия
и с тез ръце ще я убия!”
„Туй, трудна работа е сине
а колко време ще измине,
дорде ламята ти откриеш
и после как ще я убиеш?”
„Нали раних я със стрела,
от раната е капала кръвта -
по тази диря аз ще я открия
а след това ламята ще убия”
От думите зарадва се бащата,
погали той сина си по главата
и рече му със топъл глас –
„Благословията си давам аз!”
Обадил се големият тогава,
защото имал да си отмъщава:
„Аз също смятам да замина -
добре ще е да сме двамина!”
„И аз на път ще дойда с вас!”
Изрекъл средният на глас,
макар че хич не му се щеше,
но да остане – не вървеше…
Бащата синовете си събрал
благословията си той им дал:
„Един от друг не се делете
и заедно в добро и зло бъдете,
че само дружно, с братски сили
ламята бихте вий сразили!”
След тези думи на старика,
всички слезли във зимника,
а там зад бъчви подредени,
три остри меча окачени,
стояли в ножниците прашни,
припомняйки си битки страшни.
Дядо Върбан се приближил,
един от мечовете откачил,
от ножницата леко го извадил,
острието му със длан погладил
и рекъл с развълнуван глас:
„Бях още много млад тогаз,
когато във горите Тилилейски,
яви се звяр нечувано-злодейски,
нападаше безстрашно хора,
измъкваше добитък от обора,
но най-накрай на горската пътечка,
със този меч съсякох злата мечка.”
„За мен ще е!” – големият изрекъл
и бързо към баща си се завтекъл,
дядо Върбан тържествено го дал,
и сетне второто оръжие вземал.
„Със този меч се люта битка бих
и три синджира роби аз спасих!”
За него средният ръка протегнал,
поел го и на бедрото си го стегнал.
Останал бил един-едничък меч,
сега за него ще настане реч:
„Когато ябълката златна сях,
да пада къс желязо аз видях,
от него меч, ковача ми направи,
та кой го вземе с него да борави,
дърво и камък ще сече на две!”
Най-малкият взел меча във ръце
и на баща си той благодарил,
а после тъй баща му промълвил:
„Това ви давам мои синове,
вий знаете,че нямаме коне,
остана само Марко във саята -
за него ще се разберете като братя!”
„Магаре аз да яхам не, не става!”
И средният отказал се тогава.
Най-малкият от раз се съгласил,
нали веднъж със Марко вече бил,
та знаел му до болка номерата
и го приел със радост на душата.
Бащата синовете си прегърна
и с блага реч към тях се той обърна:
„Убие ли някой от вас ламята,
то той ще наследи от мен земята!
Това е! Вървете и на добър час!
Сполай ви! Бог да бди над вас!”
Край на шеста част!
Следва…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
