23.07.2008 г., 0:02

Тринадесет стълби

1.3K 0 6

Тринадесет стълби, а може би повече

катерим след всяка раздяла.

И всяко стъпало е остра ножица,

която ни реже крилата.

 

Девет кръга, а може би повече

са нужни да пречистят душата.

Дали минаваме огнени обръчи

и надолу растат стъпалата?

 

.....................................................................

Дали е нужно да се жалим - не мисля,

нали сега Човекът расте?

Нали и той от Бога зависи,

как ще живее и как ще умре.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...