Тринадесет стълби, а може би повече
катерим след всяка раздяла.
И всяко стъпало е остра ножица,
която ни реже крилата.
Девет кръга, а може би повече
са нужни да пречистят душата.
Дали минаваме огнени обръчи
и надолу растат стъпалата?
.....................................................................
Дали е нужно да се жалим - не мисля,
нали сега Човекът расте?
Нали и той от Бога зависи,
как ще живее и как ще умре.
© Милица Игнатова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
