Тринадесет стълби, а може би повече
катерим след всяка раздяла.
И всяко стъпало е остра ножица,
която ни реже крилата.
Девет кръга, а може би повече
са нужни да пречистят душата.
Дали минаваме огнени обръчи
и надолу растат стъпалата?
.....................................................................
Дали е нужно да се жалим - не мисля,
нали сега Човекът расте?
Нали и той от Бога зависи,
как ще живее и как ще умре.
© Милица Игнатова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
