9.11.2007 г., 14:00

Триста

899 0 5
С триста мъки се докопах до тук,
до върха на скалата, пред самия Бог.
И в душата ми отново покълва студ,
очаквайки жребия си жесток -
наказан от Всевишния, вече съм друг,
и бъдещето ми донесе край...

А с теб отново се срещам в лентата
на моя живот, показана набързо.
Триста кадъра любов и после тъга,
сякаш и този филм ти омръзна,
превърташ скоростта години напред,
когато историята продължи без теб.

Вместо за векове да живея отново,
получих триста секунди живот.
След това ме очаква слизане долу
сред познатата ми маса народ,
окован във веригите вековни
и завинаги да плащам налог...

Сблъсквал съм се с триста като теб
и съм готов за поредния погром.
Раните тежки станаха вече безчет,
а загубите ми - сигурно милион
и все пак аз тръгвам напред,
загубил от триста преди теб.

И триста спартанци не ще ме спрат
да пробия отното твоята защита,
но да не унищожа и този път,
а за примирие поне да попитам.
За твоите болки и аз да платя,
да те вдигна и дори да ти простя.

И не триста думи ще те върнат при мен,
нито триста спомена за нашите дни.
Време спря и дъхът ми стаен,
се разсея и всичко сякаш се промени.
Сега демоните се връщат за мен,
а ти стой тук и с добро ме помни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!Браво!
  • Поздравления!
  • Поздрав Ицо!
  • Христо, ти направо ме срази !!! Зашеметяващо е, браво !!! Не знам какво да кажа още, май думите са излишни ... Желая ти нови успехи и много любов ! "Радостта към теб пътува, ти вярвай във това " Смело напред !
  • Страхотно е ...любовта неможе да я заличи нищо дори и времето...радвай се,че си изпитал това чувство
    Поздрави!!!! /6/

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...