Триста зими в душата ми нека покълнат
Аз съм тази вълчица без глутница, дето
и не вие. Мълчи, до разсъмване чак.
В тъмнината сама си погребва детето
и разменя сърцето си нежно... за сняг.
Аз съм сянката сива в съня ви която,
малки дири оставя... от лунния прах.
И живее самотна, от лято, до лято,
без бърлога с щурците... и слуша все тях.
Аз съм нощната болка, стояща на хълма,
аз съм леката сянка на изгрева нов...
Триста зими в душата ми нека покълнат,
аз заменям си вълчия нрав за любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
