Dec 14, 2025, 2:38 PM

Триста зими в душата ми нека покълнат

  Poetry
88 0 2

Аз съм тази вълчица без глутница, дето

и не вие. Мълчи, до разсъмване чак.

В тъмнината сама си погребва детето

и разменя сърцето си нежно... за сняг.

 

Аз съм сянката сива в съня ви която,

малки дири оставя... от лунния прах.

И живее самотна, от лято, до лято,

без бърлога с щурците... и слуша все тях.

 

Аз съм нощната болка, стояща на хълма,

аз съм леката сянка на изгрева нов...

Триста зими в душата ми нека покълнат,

аз заменям си вълчия нрав за любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...