... дали защото дишам много леко
и ходя все по праведния друм,
живея си – без пукоти, без екот –
и никога не вдигам лишен шум.
И всуе думи нивга не приказвам.
Глупак ли срещна, с обич му мълча.
И хляба, който нося си на пазва,
споделям с вас на своята бохча.
На мравчицата сторвам път, да мине.
Трохичката навярно ѝ тежи?
След Мойсей избродих сто пустини! –
и спрях да вярвам на търчи-лъжи.
По старичкия метод "проба-грешка"
от стихове си вдигнах топъл свят.
Но мъката ми беше нечовешка,
че на света Човек не ни е брат!
Един ден, щом си тръгна от Земята,
все пак, не съм столетник – баобаб,
сторете път на мравчицата свята! –
тя иде ни с троха Божествен хляб.
© Валери Станков Всички права запазени
Възхитена съм!