Трохичка хляб
Тръгвам си, любов. Уморих се да очаквам.
Тръгвам си. Ето – вече ме няма!
Не плача. Не се и оплаквам.
Прости честността ми тъй голяма.
Тръгвам си, любов. От илюзии се поболях.
Дори не исках много –
само любов...като трохичка хляб.
22.10.2015г.
© l.panterrra Всички права запазени
Поздрави!