11.03.2011 г., 19:57 ч.

Трохичка възхита 

  Поезия » Любовна
742 0 4

Сутрин на мънички глътки отпивам
утро сребристо от твоите устни,
трохичка възторг за из път си завивам,
за да бъде денят ми уханен и вкусен.

Щом слънцето хапне средата на синята пита
и лениво поспре дъх да поеме,
леко разгръщам моето мъничко снопче възхита
и целувки сребристи с усмивка си вземам.

Когато лъчите, уморени от танци,
в своята тъмна гримьорна косите разплитат,
когато звезди се прегръщат по лунния дансинг,
прежадняла, от извора пия сребриста възхита.

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??